Беше полунощ. Феята каза на кочияша да спре пред малка, спретната къщичка и слезе от каретата. Отвори вратата на дома, докосвайки я с вълшебната си пръчица, и влезе. Близначките спяха в розови креватчета, под розови пухкави юрганчета. Луната, кръгла като диня, огряваше нежните им личица.

Гостенката погали главичката на детето с прекрасната руса коса, чиито закръглени червени бузки издаваха добро здраве. И стана чудо: златистата „грива” тутакси изчезна. Феята погледна другата сестричка и се натъжи: от пръв поглед личеше, че болест е изпила лицето й – то бе смалено и сивкаво. На главата й нямаше нито един косъм. Гостенката я докосна и – хоп! - още едно чудо: върху нея мигом се появи русата прелест на първата близначка.

Утрото настъпи. Момиченцата се събудиха, надигнаха се и се вторачиха една в друга. „Оооо, феята е чула молбата ми: ти не си добре със здравето, косата ти окапа, но по случай рождения ни ден аз ти подарявам моята и вече няма да си тъжна, няма да плачеш!” , възкликна едната близначка. Другата скочи от леглото, отвори чекмеджето на шкафчето си, извади красив розов гребен и тихо промълви:  „Пък аз реших за рождения ни ден да ти поднеса това, за да вчесваш хубавата си коса, но – о, ужас! - вече нямаш нужда от него”.

В този миг феята влезе в стаята, засмя се и рече: „Едната от вас пожертва хубостта си – отказа се от прекрасната си „грива”. Другата не позволи на завистта да отрови душата й и реши да зарадва сестричката си с чудесен подарък. Обичайте се винаги – както сега. А аз ще възстановя реда”. Вълшебната пръчица докосна оголялата главичка на здравото дете и тя пак се сдоби със златистата прелест.

Изумените момиченца, развели щастливо русите си коси, не успяха да благодарят. Феята бе изчезнала внезапно – така, както се бе появила...