Нюйоркското издателство Johnatan пусна на книжния пазар втора допечатка на бестселъра Secrets&Mysteries. Няколко от неговите глави са посветени на съвпаденията. В тях са описани толкова невероятни случки, че се питаш: възможно ли е съдбата да реди житейския пъзел точно така?!




ДНК вероятно определя еднаквата съдба на близнаците.

В сборника са включени няколко истории за удивителната съдба на близнаци. Първата разказва за 2 момчета от американското градче Шарлътсвил, които са разделени, след като навършват 3 месеца. Родителите им загиват при автомобилна катастрофа и бебетата са осиновени от 2 семейства. Бащите и майките живеят в населени места, намиращи се на стотици километри едно от друго, изобщо не се познават и никой от братята не подозира, че има близнак. Момчетата са с еднакво име: Джеймс. 
Джеймс №1 и Джеймс №2 завършват право, интересуват се от електроника и се женят за девойки, които се казват Линда. Всеки от тях става татко на 3 дъщери – Кейт, Джени и Ашли. След 12-годишен брачен живот братята се развеждат в един и същи ден и се бракосъчетават повторно точно след 23 месеца. И – хоп, ново съвпадение – изгорите им се наричат... Бети.
Близнаците Джон и Артър Мейфърт живеят в английски градчета, разположени на 80 км едно от друго. През нощта на 22.5.1972 г. им призлява, силна болка прорязва гърдите им. Семейството на Артър не знае какво се случва с Джон. Семейството на Джон не знае какво се случва с Артър. Сутринта мъжете умират от масиран инфаркт в един и същи час, в една и съща минута.
Същото се случва с други близнаци, които живеят във Финландия. 70-годишните Арно и Николас са блъснати от автомобили на различни улици в Хелзинки точно в 20 ч. 18 мин. След четвърт час те са откарани в общинската болница и след едно денонощие умират от мозъчна недостатъчност.                                                               
                                Момченце два пъти пада върху непознат
 
Една сутрин през 30-те години на миналия век лондончанинът Джоузеф Фиглок отива на работа. Изведнъж върху главата му се стоварва малко момченце. Оказва се, че едногодишният Фил, който живеел на 6-ия етаж, изчезнал от полезрението на майка си, обменяща пресни клюки с приятелка по телефона, изпълзял на перваза на кухненския прозорец, решил да разузнае какво става на улицата, паднал и имал късмета да бъде спасен от Джоузеф. Чудо, нали?!
Още по-голямо чудо се случва точно след една година, когато поради случайно стечение на обстоятелствата (или поради каприз на съдбата) Фиглок минава по същата улица. Сещате ли се какво го сполетява? Ами върху него пада онзи фърфалак Фил. Приказливата мама пак споделяла мъдри мисли с дружката си, забравила момченцето си, то отново се покатерило на перваза, за да изследва външния свят, и отново се хвърлило върху Джоузеф. За щастие детето за втори път се разминало със смъртта.
          Историята на “Титаник” разказана 14 години преди трагедията

През 1898 г. британецът Морган Робъртсън, написва романа Futility, в който разказва за потъването на голям кораб, натъкнал се на гигантски леден къс. Невероятно, но факт: названието на плавателния съд е “Титан”. След 14 години лайнерът “Титаник” се озовава на дъното на Атлантическия океан заради сблъсък с айсберг.
Американският писател и поет Едгар По пък поменава в едно от произведенията си за корабокрушенци, убили и изяли литературния герой Ричард Паркър, за да се спасят от гладна смърт. 50 години по-късно неколцина корабокрушенци англичани действително клъцват гърлото на моряка Ричард Паркър и тъй като умират от глад, но нямат храна, закусват с него.
                                 Мужик не знае, че нарисувал икона
Всяка година на 18 май Руската православна църква отдава почит на чудотворната икона “Неупиваемая чаша”, която според древно поверие цери алкохолизъм. Историята на това произведение на изкуството, на което е изобразен Младенецът в чаша и Дева Мария, подаваща покровителствено ръка на всички покаяли се грешници, е обвита в мистерия.
През 1878 г. селянинът Иван Трофимов от Тулска губерния сънува пророчески сюжет: грохнал старец присяда на леглото му и заръчва да отиде в манастира “Света Богородица” край гр. Серпухов и да намери иконата “Неупиваемая чаша”. Мужикът пристига в светата обител, но монасите му пускат студен душ: тук няма икона с такова име. Разглеждайки един по един всички шедьоври, гостът попада на иконата “Младенеца и Божията майка” и съзира на обратната й страна надписа “Неупиваемая чаша”, до който се мъдри ...  подписът на художника ­ Иван Трофимов от Тулска губерния.