Минаха пет години. Родителите на малкия се срамуваха от чедото си, а двете братчета и сестричето не искаха да играят с него, бягаха, щом ги доближеше. Децата от жабешкото царство му се подиграваха, някои дори го биеха. Жабчо много харесваше царската дъщеря Жабинка, ала тя му се присмиваше. Веднъж я покани да скачат край реката, а Жабинка присви очи и му изквака: „Виж се колко си грозен!”.

Огорченото момче страдаше в скривалището си – дупка, скрита в гъст върбалак. Един ден, докато плачеше там, чу непознат глас: „Кой си ти и защо си толкова тъжен?”. Малкият надзърна и видя възрастен гущер, вторачил в него добрите си умни очи. Изля му своята болка, разказа му патилата си. Гущерът помълча малко и каза: „Живея много далеч, в друго царство. Ако искаш, ела с мен в къщата ми. Сам съм, остарях, нужна ми е помощ. Аз пък ще те науча на разни неща”.  Речено-сторено. 

Изтърколиха се още петнайсетина години. Гущерът научи Жабчо на четмо и писмо. Той имаше много книги и Жабчо „прозубка” всички. След време хазяинът покани квартиранта в малка стаичка, която винаги бе заключена. Порасналият и възмъжал скокливко онемя: край стените на помещението имаше рафтове, претъпкани с различни по цвят и големина  шишенца. На дървена маса се мъдреше голяма стъкленица, пълна с бистра жълтеникава течност. „Това е моята лаборатория, тук приготвям лекарства от билки. Ще ти покажа кое как се прави”, обясни Гущерът. Месеци наред Жабчо гледаше и слушаше, затаил дъх.  Преди да почине, неговият приятел и учител рече: „Аз скоро ще умра. Остани тук и помагай на нуждаещите се”.

Един ден при лечителя дойдоха пратеници на жабешкия цар: „Жабинка е много болна, ела, на смъртно легло е”. Жабчо веднага тръгна към родните места.

Влезе в покоите на Жабинка и не можа да я познае: бе отслабнала, не можеше да скача, устата й сивееше. „Махнете  оттук тази противна твар!”, иззквака със сетни сили тя и припадна. Когато дойде на себе си, целебните отвари  бяха победили болестта. Жабчо внимателно ги бе вливал в устата й. Жабинка пожела да го доведат при нея. „Ти ме излекува, макар че се държах зле с теб. Искам да възнаградя уменията, добротата и благородството ти ”, промълви тя.

„Не желая нищо. Добротата и благородството не се измерват с пари”, отвърна Жабчо и се върна в къщата на Гущера.